Най-добрата вентилационна система е тази, която не изисква човешка намеса и която винаги осигурява оптимално качество на въздуха при всякакви обстоятелства. В зависимост от предназначението на едно помещение, вентилационната система трябва да бъде регулирана по различен начин. Създаването на такава система за регулиране на вентилация е нашата цел.
Модерните вентилационни системи работят изцяло автоматично и най-важните параметри биват непрекъснато измервани и регулирани. Подава се допълнително свеж въздух, ако има отклонение в един от параметрите. Не се изисква човешка намеса, за да работи вентилационната система. Системата дава сигнал единствено когато е необходима поддръжка. Не винаги обаче помещенията в една сграда имат едно и също предназначение. Според това за какво едно помещение се използва, вентилационната система трябва да бъде регулирана по различен начин. В тази статия бихме искали да разгледаме някои често срещани ситуации, при които се изисква оптимално регулиране на вентилационната система. Обстоятелствата обикновено определят какъв вид сензор трябва да бъде използван.
Сензори за СО2 за помещения с променлива обитаемост
Концентрациите на въглероден диоксид в затворени помещения са комбинация от СО2, идващ отвън, дишането и силата на вентилацията в сградата. Когато хората дишат, те отделят СО2 във въздуха. Ако концентрациите на СО2 са прекалено високи, трябва да се подаде допълнително свеж въздух, за да се намали нивото на СО2. Тъй като сградите стават по-енергийно ефективни и въздухнепроницаеми, все по-малко свеж въздух влиза по естествен начин в тях. Много от днешните вентилационни системи рециклират въздух, за да пестят енергия като подават замърсения въздух обратно в сградата вместо да подават свеж въздух. Това води до високи концентрации на СО2 и лошо качество на въздуха в затворени помещения. Потокът на въздуха трябва да бъде наблюдаван, за да се осигури навременно подаване на свеж въздух.
Средните до високи нива на въглероден диоксид могат да причинят главоболие, намалена концентрация и умора, а високите нива могат дори да доведат до гадене, замаяност и повръщане. Нивата на СО2 в затворени помещения се променят непрекъснато в зависимост от вентилацията, броя хора и продължителността на техния престой в дадено помещение. Нивата на СО2 в закрити помещения от 450 до 1.000 ppm са безопасни. Когато стойностите надвишават този диапазон, се изисква допълнителна вентилация.
В помещения с променлива обитаемост като конферентни зали, аудитории и други помещения, където се събират много хора периодично, концентрациите на СО2 варират силно. Също така във всекидневни и спални, сензорите за СО2 са най-добрият начин за регулиране на вентилационни системи и оптимизиране на подаването на свеж въздух. Концентрацията на СО2 трябва да бъде измерена в извлечения въздух. Обикновено може да приемем, че нивото на СО2 в подадения въздух е доста стабилно и във всички случаи е по-ниско от нивото на СО2 на въздуха в затворено помещение. Други параметри като концентрациите на относителна влажност и ЛОС (летливи органични съединения) обикновено остават по-стабилни в тези помещения.
Ако помещенията в сградата са оборудвани с клапи, които да регулират количеството подаден и извлечен въздух, смукателната клапа трябва да бъде контролирана от регулатор за СО2 в помещението. Клапата за подаден въздух трябва да следва позицията на смукателната клапа, за да се избегне прекомерното или недостатъчното налягане в помещението (балансирана вентилация). Ако има само един централен смукателен вентилатор или един блок за рекупериране на топлина, може да бъде директно контролиран от регулатор за СО2. Друг вариант е да се инсталират няколко сензора и да се контролира вентилацията на базата на най-високата измерена концентрация на СО2 в сградата. За тази цел „Сентера“ е предвидила цялостно решение.
Предотвратяване на кондензация във влажни помещения
В помещения като бани, тоалетни и кухни стойностите на относителната влажност често варират. Относителната влажност представлява реалното количество вода, което може да има във въздуха при дадена температура. Топлият въздух може да съдържа повече вода отколкото студения така че при една и съща абсолютна влажност, относителната влажност на студения въздух би била много по-висока отколкото на топлия. Други параметри като СО2 и ЛОС обикновено имат по-голяма стабилност. Следователно има повече смисъл тези помещения да имат вентилация, която да свежда до минимум риска от кондензация. Кондензацията и прекалено високата влажност могат да образуват мухъл и плесен, които са неблагоприятни за човешкото здраве.
Регулирането на вентилационни системи на базата на относителната влажност в дадено помещение не е ефективно. Относителната влажност на подадения въздух също не е стабилна величина. Когато вентилационната система се регулира спрямо нивата на СО2, може да се приеме, че концентрацията на СО2 на свежия въздух отвън е достатъчно стабилна. Случаят не е същият обаче с относителната влажност. Относителната влажност навън в топъл летен ден и в мокър есенен ден би била напълно различна. Регулирането на вентилационни системи единствено на базата на измерената относителна влажност в затворено помещение не би проработило.
На базата на измерванията на температурата и относителната влажност, може да бъде изчислена точката на оросяване. Когато въздухът влезе в контакт с предмет, чиято температура е по-ниска от точката на оросяване, се появява кондензация. Така че точката на оросяване на подадения въздух трябва винаги да бъде по-ниска от температурата във влажно помещение. Когато това бъде постигнато, кондензацията може да бъде избегната.
В такъв случай когато относителната влажност във мокро помещение е прекалено висока, вентилацията може да е ефективна само ако точката на оросяване на подадения въздух е достатъчно ниска. Това изисква както сензор за относителна влажност в помещението, така и изчисляване на точката на оросяване на подадения въздух.
Сензори за ЛОС за стаи със специфично предназначение
Съществуват и места, където сензорите за ЛОС са най-подходящи за измерване на качеството на въздуха и за регулиране на вентилационна система. ЛОС или летливи органични съединения са голяма група от химикали, които се откриват в редица продукти, които използваме, за да строим и ремонтираме сградите и домовете си. Често срещани в ежедневието ЛОС са: бензен, ксилол, етиленгликол, формалдехид и метиленхлорид. Те обикновено се срещат в бои или лакове, нови килими, лепила, почистващи продукти, химическо чистене, фотокопирни апарати и строителни материали като пяна например. Цигарите и горенето на дървесина също отделят ЛОС. Рискът от здравословни проблеми при вдишване на който и да е химикал зависи от химичното съединение, концентрацията му и периода на излагане.
Вдишването на ниски нива на ЛОС за по-дълг период от време може да увеличи възникването на здравословни проблеми при някои хора, особено при хора, страдащи от астма или чувствителни към химикали. Тъй като под ЛОС се разбира група от химикали, всеки от тях има своя степен на токсичност и възможност да причини различни здравословни проблеми. Известно е, че вдишването на високи нива на ЛОС причинява раздразнение на очите, носа и гърлото, главоболие, замаяност, гадене, намалена концентрация и умора. В дългосрочен план може да доведе до рак и увреждане на черния дроб, бъбреците и централната нервна система.
Регулирането на вентилационни системи на базата на измерените ЛОС в изсмукания въздух е препоръчително на места като: складове, производства на копирни машини, копирни центрове, складове за строителни материали и т.н. Сензорите за ЛОС обикновено се използват там, където регулирането на вентилацията на базата на СО2 и относителна влажност е невъзможно.
Ако помещенията в сградата са оборудвани с клапи, които да регулират количеството подаден и изсмукан въздух, смукателната клапа трябва да бъде контролирана от регулатор за ЛОС в помещението. Клапата за подаден въздух трябва да следва позицията на смукателната клапа, за да се избегне прекомерното или недостатъчното налягане в помещението (балансирана вентилация). Ако има само един централен смукателен вентилатор или един блок за рекупериране на топлина, може да бъде директно контролиран от регулатор на ЛОС.
Най-често използваният параметър, на който се базира вентилацията, е СО2. Това има ясни предимства, особено когато присъствието в едно помещение се променя непрекъснато. Разбира се, вентилацията може да се базира и на температурата и относителната влажност или на ЛОС. Това зависи изцяло от приложението на вентилационната система.
Каквито и да са Вашите нужди, ние можем да Ви предложим иновативно решение, с което да отговорим на тях!